Владимир Тодоров: Има тенденция за намаляване на тежките ПТП-та и на броя на загиналите | Агенция “Фокус” – 21.11.2010

По повод Световният ден в памет на загиналите при пътни злополуки, 21 ноември, Агенция „Фокус” разговаря с Владимир Тодоров, председател на Българската асоциация на застрахованите и пострадали при катастрофи (БАЗК).

Фокус: Г-н Тодоров, какви инициативи са предвидени по повод Световният ден в памет на загиналите при пътни злополуки?

Владимир Тодоров: Този ден се отбелязва от няколко години по инициатива на Асамблеята на ООН. В България той се отбелязва от 3-4 години. Целта е на този ден всички да отдадем почит на загиналите при

пътнотранспортни произшествия. За съжаление, почти няма българско семейство, в което да няма пострадал или загинал при катастрофа. Нашата асоциация постоянно се среща със семейства, в които има такива трагични случаи – хора, загубили своите близки при катастрофи. Днес с нашите партньори от Българския червен кръст, столичния КАТ, Държавно-обществената регулационна комисия по пътна безопасност, СБА отбелязваме деня със заупокойна панихида в църквата „Св. Седмочисленици”. Освен това, призоваваме гражданите да запалят свещ в 19.30 часа и да я поставят на прозореца, като по този начин повече хора да станат съпричастни към болката и страданието на близките на загиналите. Това е ден, в който искаме да кажем, че не бива да има повече загинали, повече жертви и сълзи. Обикновено загиват млади хора, хора в работоспособна възраст, жени в детеродна възраст – това е загуба за цялото общество

Фокус: Има ли някакъв вид превенция по отношение на катастрофите? Вие осъществявахте различни кампании – за детските столчета…

Владимир Тодоров: Следващата година ще премине под знака на една идея, която искаме да направим всеобхватна – да научим българите да използват колани на задните седалки. Това е много важно, защото между 200 и 300 души годишно загиват в България заради това, че не използват колани на задни седалки. Почти се научихме да използваме колани на задни седалки, но цифрите за коланите на задните седалки са стряскащи. Само между 3 и 5% от хората използват колани на задни седалки. Това до голяма степен се дължи на незнанието на хората. Ние много пъти сме давали различни примери, като това, че при удар на автомобила със скорост 50 км в час, ако човек не си е поставил предпазния колан, това се равнява на падане от петия етаж и уврежданията са почти същите. При скорост от 80 км в час тялото на човек придобива ускорение, равно на тон и половина. Ние планираме да проведем широка кампания, съвместно с нашите партньори. Когато през 2000 година започна кампанията, с която да убедим хората да носят колани на предни седалки. Тогава бяха около 10% тези, които използват колан на предните седалки. Сега процентът е 80-85. Виждаме, че за 10-годишен период нещата се случат. Сега се надяваме това да стане в по-кратки срокове, защото колкото е важно да имаш колан на предна седалка, толкова е важно да имаш колан на задна седалка.

Фокус: Какви са данните по отношение на това – колко са загиналите и пострадалите при катастрофи у нас? Как се отнасят те в сравнение с предишни години?

Владимир Тодоров: Добрата новина е, че има смисъл от тези усилия, които полагаме. Те са усилия на доста организации, партньори, усилия на КАТ – Пътна полиция. Като цяло тенденцията е положителна. За миналата година намалението на загиналите е с 15% – от 1060 загиналите спаднаха на 900. Тази година също имаме намаление на загиналите към този период – 688 бяха загиналите към 19 ноември. Има намаление на тежките ПТП-та. Може би трябва да отчетем и един обективен фактор – че в някаква степен влияе и кризата и хората по-малко пътуват. Надяваме се тази тенденция като цяло да се запази. Искаме да благодарим на медиите, защото заради вас хората се замислят за опасностите по пътищата. Голяма част от катастрофите се дължат на незнание за опасностите. Когато и медиите се включат в кампанията, имаме резултат. Има тенденция за намаляване на тежките ПТП-та и загиналите.

Фокус: Кои са най-честите причини за възникване на катастрофа?

Владимир Тодоров: Най-честите причини са три – високата скорост, неправилно изпреварване и навлизане в насрещното движение. Има един интересен феномен – когато пътниците в автомобила се возят и водачът започне да прави нарушения, много малко хора започват да правят забележка на водача. Това най-ясно се вижда, когато имаме компания, която е пила, включително и шофьорът. Всички се качват и никой не прави забележка – да се придвижат с такси или да накарат шофьора да се смени с някой, който не е пил. Това е едно мълчаливо съгласие, но това е едно съгласие, което е равнозначно на примирение с това, че пияният шофьор може да те убие. Колкото има вина самият шофьор, толкова имат вина и пътниците в автомобила. Те са били на една маса, заедно са вдигали наздравица, а след това всички са се качили. Ролята на останалите, на семейството е много важна. Децата са тези, на които трябва да се обърне основно внимание при превантивната дейност. Ако децата от малки се возят в детски столчета, неслучайно ние акцентираме върху тази дейност, те от съвсем малки разбират, че има правила, и когато те самите станат водачи, знаят подсъзнателно, че има правила, които трябва да се спазват. Когато автомобилът е на път, има знаци и предупреждения, които не са поставени случайно. За съжаление, има и много фрапиращи случаи, когато има знаци, които са в ущърб на движението и го затрудняват, но като цяло правилата, че в населено място се кара максимум със скорост 50 км в час, извън населено място – с 90 км в час, на магистралата – 130 км в час. Тези правила са изписани с кръв и те са в резултат на десетки и стотици кървави инциденти. Ако всеки от нас се опитва да спазва тези елементарни правила, тогава наистина ще има по-малко жертви на пътя.

Source: Агенция “Фокус”, 21.11.2010

Share this post