Заради превишена скорост германски министър си подаде оставката!

По принцип законът не прави разлика, кой го нарушава. Доказва го една министерска оставка в Германия, и то заради превишена скорост. А какво сочи паралелът с България?

Оставката е на министъра на транспорта на германската провинция Северен-Рейн Вестфалия Оливер Витке. Миналата седмица той подаде оставка (сам), след като бе хванат да шофира личната си кола с превишена скорост. И защото това е второто му подобно провинение за няколко месеца. Което автоматично го превръща в рецидив, а самия министър – в нарушител-рецидивист. Звучи дори сензационно. За първото си провинение (препускане със 109 км/ч през населено място при разрешени 50) политикът бе глобен със 175 евро, получи забрана за шофиране за 2 месеца и 4 наказателни точки в талона.

 

При второто дойде и оставката в допълнение към вече цитираната задължителна програма.

Законът трябва да третира всички еднакво

Мисълта ми обаче е друга. В дебата никъде не чух някой да си задава въпроса, трябва ли министърът да подава оставка или не. Същинският въпрос беше, дали Витке не е закъснял с оставката си, която се оказа не толкова бърза, колкото e бил самият министър в населено място. Може би защото в случая става въпрос за много повече от едно шофиране с превишена скорост (напр. за политическо благоприличие), министърът се извини за деянието си. Вярно – в страна като Германия, където по светофарите висят указания към възрастните, да служат за пример на децата при пресичане, подобно покаяние винаги е закъсняло и не на място. Защото един човек, който кара като бесен в града, е толкова подходящ за поста на транспортен министър, колкото един вълк става за пастир на стадо овце. Но да оставим настрана този факт. Да оставим настрана и отсъствието на всякакъв политически вкус в това, един току що останал без шофьорска книжка министър да става патрон на инициатива под наслов “Долу крака от педала за газта”. По-важно е друго – случаят Витке показва, че когато става въпрос за закононарушения, всички са равни – от канцлера и министрите през депутатите чак до човека от народа. Законът не прави разлика, кой го нарушава. И третира всички еднакво. (Да припомня, че навремето и Герхард Шрьодер беше останал без шофьорска книжка заради каране с превишена скорост.)

За морала в политиката 

В някакъв смисъл всички на този свят сме грешници – политици, журналисти и прочее. Извън професията всички сме най-обикновени хора. А животът е достатъчно сериозен и пълен с изкушения. Проблем възниква, когато в цялата работа се намеси и инат – политически, журналистически и прочее. Когато се запънем като магаре на мост и отказваме да направим необходимата малка стъпка напред или назад, за да си признаем, че сме сбъркали. И съответно – да поемем отговорността за това. Както сега виждаме в Германия да постъпва един министър на една провинция. И каквото в България не се случи, нито когато отнемаха акредитации на цели държавни агенции, нито когато спираха или замразяваха милиони евро по ФАР и САПАРД, когато от Брюксел разваляха опорочени търгове за големи инфраструктурни проекти или ако щете – когато ресорни министри си позволяваха иронични подигравки със свои избиратели, в случая – и възпитатели на децата им. Да не говорим за по-дребни провинения с правилата за движение. Толкова за паралелите с България. И за българското разбиране за морал в политиката. (ДВ)

Share this post

Call Now Button