„Черният лед“ е по-коварен от типичния за зимата.

Коварен „черен лед“ дебне по пътищата. Много коли поднасят на асфалта, въпреки че не виждат лед по пътя. Именно това прави „черния лед“ по-коварен и опасен от типичните за зимата заледявания, заяви пред FlashNews Владимир Тодоров, председател на УС на Българска асоциация на пострадали при катастрофи.

– Г-н Тодоров, какво представлява „черният лед“ и как да го разпознаем преди да се качим в автомобила?

– Черният лед е много тънка ледена покривка, която придобива цвета на повърхността отдолу. Няма мехурчета или характерният лъскав ефект на обикновения лед. Той прави пътят да изглежда мокър, но не и хлъзгав.

Атмосферните условия от последната седмица са предпоставка за „черен лед“, той се образува предимно при мъгла и дъждове, след които температурите падат под нулата.

– Кои са рисковите участъци от пътищата, където шофьорите на внимават за невидимата опасност?

– Такива заледявания се образуват например по пътя София-Самоков. Опасните участъци са завоите, където е сянка. Там може да има такъв слой, а където е слънце – той да се е разтопил. Много често „черен лед“ се образува по мостове и виадукти, защото там има едно постоянно течение и вятър.

И ако температурата на друго място е 5 градуса, там заради специфичните условия може да е нула и под нулата. Към критичните места спадат планинските пътища със завои.

– Какво да направят шофьорите, когато попаднат върху „черен лед“, така че да избегнат катастрофа?

– Много важно е да се кара със зимни гуми. Летни гуми с 4-5 мм грайфер са подвеждащи за шофиране през зимата. Каучукът на летните гуми е съвсем друг, той при ниски температури се втвърдява, освен това и шарките на летните гуми са различни и не са подходящи за зимни условия. Затова в никакъв случай не трябва хората да пестят от гуми.

Друга важно е хората да следят външните температури. Когато са около и под нулата, особено при влажен път, трябва да спазваме по-голяма дистанция. Ако стандартната дистанция е 2 или 3 коли, то при тези атмосферни условия трябва да е поне двойно по-голяма, защото спирачният път се удължава.

Ако шофираме върху „черен лед“ ситуацията е подобна на попадане в аквапланинг.

Не трябва да натискаме рязко спирачка. Резките движения само могат да влошат положението. Трябва да отпуснем педала на газта, да намалим скоростта, но в никакъв случай да не натискаме спирачката. Нужно е да хванем здраво волана и да го държим в положение, което следи посоката на движение. Когато има участък с лед, ние влизаме в него с 80 километра например. Ако продължим направо, когато излезем от този участък и стъпим върху асфалта колата ще продължи да се движи направо. Ако обаче гумите са завъртяни обратно на посоката на движение – може автомобилът да се обърне.

Никога не трябва да изключваме системите за тракшън контрол и антиблокиращата система. За тези, които ще ходят по планини е хубаво да имат малка лопатка, за да може при нужда да се хвърли пясък, пръст върху пътя.

На мен ми се е случвало да се завъртя, не беше върху черен лед, а върху истински. Колоната се движеше с 30 км/ч и имахме късмет, че когато се завъртяхме отидохме в една пряспа, а не влязохме в насрещното платно и не се ударихме в друг автомобил. Затова в една подобна ситуация шофьорът трябва да има много добра преценка и да избере по-малкото зло. Не съветвам хората да се пътува вечер, когато градусите падат. Също така е препоръчително да се тръгва на път с пълен резервоар. Ако закъса някой ТИР и колите останат блокирани с часове докато пътя се отпуши и свърши горивото, става още по-голям проблем за тях.

 

Източник: Flashnews.bg; Ели Димова

Share this post